Седмият от дванадесетте малки пророци. Обстоятелствата на живота му са неизвестни, освен това, че той е бил роден в Елкус, вероятно едно от Галилейските села. Неговото пророчество, се състои от три глави, които съставляват една беседа, в която той предсказва разорението на Ниневия, по един начин толкова силен и живописен, че може да се помисли, че той е бил на самото място. Стилът на неговото описание е възвишен и буен.

Колкото за времето на Наумовото пророчество, мненията са разделени. Най-добрите тълкуватели са съгласни с Йероним, че Наум предрекъл разорението на Ниневия в царуването на Езекия, след боят на Сенахирим в Египет. Виж Ис. 20:6, и Н-м 3:8. Наум говори за превземането на Но-Амон, за високомерието на Рапсак и за поражението на Сенахирим, като за минали събития. Той дава да се разбере, че Юдовото племе е било още в отечествената си земя. Той отбелязва и пленяването, и разпръсването на десетте племена.