Нога

Изразът във Вт. 32:35, “Ногата им с време ще се подплъзне”, и в песента на пътешественикът – Пс. 121:3, “Той няма да остави да се поклати ногата ти”, и Пс. 66:9; Ер. 13:16, се изясняват от опасното положение на пътеките в Източните страни, от скалите и стръмнините, където ногата, ако се подплъзне, човек често изгубва живота си. Виж и Ис. 8:14; Лк. 2:34. Скърбящите са ходили боси. Бог казва на Езекил, “Да не жалееш за мъртви, завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си“ – Ез. 24:17. Изуването на обущата, е било в старо време и знак на почитание. Мойсей изул обущата си, за да се приближи до горящата къпина, и мнозина тълкуватели на Библейското учение, са на мнение, че свещениците са служили в скинията боси, както служеха по-късно в храма. Турците, никога не влизат в джамиите си, докато не си умият ръцете и краката, и докато не изуят горните си обуща. Етиопските християни, влизат в църквите си по чорапи, а Индийските Брахмани, отдават едно подобно почитание на капищата си и на кумирниците си. Източните победители, са туряли нозете си на вратовете на победените царе – И.Н. 10:24. Това положение на победителите, е изобразено по много стари паметници – Пс. 8:6; Ис. 49:23; 1Кор. 15:25; Евр. 2:8. Виж Ниневия.

Хората на изток, са имали обичай да умиват нозете на странниците, които дохождали от път, защото обувките покривали нозете им само отдолу – Бит. 24:32, 43:24. Така Авраам, умил краката на тримата ангели – Бит. 18:4. Тази служба, са вършили робите и робините, и затова Авигея отговорила на Давид, който я поискал за жена, че тя го счита за чест, да мие нозете на царевите слуги – 1Цар. 25:41. Ап. Павел, заповяда на църквата, да помага на вдовица, която е умивала нозе на светии – 1Тим. 5:10. Този обичай, да се мият нозете на странниците, и днес още се практикува по някои места на Изток. Спасителят, на Тайната вечеря, е дал един забележителен урок за смиреност, като умил нозете на учениците си – Йн. 13:5,6, макар осмият стих и да показва, че това умиване, е имало по-дълбоко значение. Виж Сандали.