Името на всеизвестният патриарх, когото Бог съхрани заедно с челядта му, чрез един ковчег от потопа, и който така стана втори челядник на човешката челяд. Историята на Ной и потопа, се разказва в Бит. 5–9гл. Ной беше син на Ламех, и внук на Матусал; роден бе в 1056г. след сътворението на света; живял бе шестотин години преди потопа, живя още триста и петдесет години след потопа, и умря две години преди да се роди Авраам. Името му, може да е било дадено от родителите му, от надежда дано той бъде обещаното “семе на жената”, което щеше да „смаже главата на змията“. Ной стои в редът на онези богобоязливи патриарси, които са посочени от Бог поради правдата им – Ез. 14:14-20, и той се почита като “проповедник на правдата” – 1Пет. 3:19,20; 2Пет. 2:5. Старанията му да преобразува развратения човешки род продължили, както някои вярват, цели сто и двадесет години, но дали малък резултат – Мт. 24:37; потопът “не намери вяра на земята”. Ной, обаче, беше пример за нелицемерна вяра; той повярва на Божието предупреждение, и постъпи съобразно – Евр. 11:7. Като престана потопът и излезе от ковчега, първата му грижа беше да благодари на Бога, с жертви от всичките подходящи животни. Освен това, малко е писано за него, като изключим обстоятелството на неговото опиване, печален пример на позора, до който може да докара виното. Потомците на тримата му синове, населиха целия свет; потомците на Яфет, главно се утвърдиха в Европа, на Сим в Азия, а на Хам в Африка.

Предания за Ной, са били съхранени между народите по целия свят. Между най-точните, е преданието на Гръцката повест за Девкалион и Пир. Тук трябва да споменем и медалите, изкопани в Апамея във Фригия, във времето на Септимий Север, които носят надписи с името Но, един ковчег, жена и мъж, гарван, и гълъб с маслинено клонче в устата. Виж Ковчег Ноев.