Отмъщение, мъст, във Вт. 32:35; Рим. 12:19; Евр. 10:30; Юд. 7ст., и в Д.А. 28:4, значи въздаяние за злина, наказание за сторено зло – особено право на Бога, в което се намесваха отмъстителите; макар и мнозина да предполагат, че с думата отмъщение, островитяните са означавали богинята на правосъдието Дихе, която гърците и римляните, са считали за дъщеря на Юпитер, и от която се страхували, като от едно независимо, справедливо и неукротимо божество.