Овчар (пастир)

Авел беше пастир на овци – Бит. 4:2, както бяха и мнозина от старите патриарси. Когато хората започнаха да се умножават, и да се занимават с разни занятия, Ламеховия син Явал, беше припознат за отец, т.е. за основател на овчарите и на онези, които живеят в шатри – Бит. 4:20. Богатството на старите патриарси, се е състояло повечето в стада и чреди, за които са се грижели синовете, дъщерите и робите им. Рахил, жената на Яков беше овчарка – Бит. 29:6; Якововите синове, отците на Израилевите племена бяха овчари; такъв бе и Давид, техния цар – Пс. 78:70-72. Овчари бяха почетени с посещението на ангели при рождението на Спасителя – Лк. 2:8-20. В Палестина и съседните й места, освен онези, които се занимават същевременно и със скотовъдство и със земеделие, е имало и още има чергари или скитащи овчари, които нямат постоянен дом, но ходят от място на място да търсят пасбища за стадата си – Бит. 37:12-17. По източните и южните Палестински пустини, те са намирали през зимата и през пролетта зелени морави – Из. 3:1; Пс. 65:12. Но лятната жега, като е изсушавала тези “пустинни паши”, овчарите са били принуждавани да ги напуснат, и да търсят прохладни хълмове и реки. От много места в Св. Писание, става видно какви са били съзнателната сила и независимост на древните овчари-патриарси, размерът на челядта им, и почетта която им се е отдавала – Бит. 14:14-24, 21:22-32, 26:13-16, 30:43; Йов 1:3.

Бог понякога се нарича Израилев Пастир – Пс. 80:1; Ер. 31:10. В Св. Писание и в старите писания, царете се отличават с титлата “Народни Пастири”. Пророците, често въстават против “Израилевите пастири”, т.е. царете, които пасат себе си и пренебрегват стадата си, сиреч ги притесняват, мъчат, лъстят, и заблуждават – Ер. 34:10. Подобно Исус Христос, като Месия, често се нарича Пастир – Зах. 13:7, и “Добрия Пастир“, който полага живота си за овците – Йн. 10:11,14,15. Павел го нарича “великия Пастир на овците” – Евр. 13:20, а Петър му дава названието Пастиреначалник – 1Пет. 5:4. Служителите му също са пастири и под-овчари на стадото – Ер. 3:15, 23:3; Еф. 4:11.

В Йн. 10:1-16, Спасителят ни казва, че добрият Пастир полага живота си за овците си; той ги познава, и те го познават; те слушат гласа му, и го следват; той ходи пред тях; никой не ще ги изтръгне от ръцете му; той ги вика по име. Тези случки, обаче, които са взети от обичаите на страната, не са толкова разбираеми за нас, колкото са били на онези, които са слушали Господа, и които всекидневно са виждали същият начин на управление на тези опитомени животни. Днешните пътници по Изток, срещат добри доказателства за истинността на Св. Писание относно този предмет; те виждат овчаря да върви пред овците, и когато повика някоя от тях, тя се затичва при него. Наемникът, или лошият овчар оставя овците, и крадецът не влиза през вратата на кошарата, но се вмъква от другаде. Виж Овца. Много отлични качества на верния пастир, служат за пояснение на грижата на Спасителя за стадото си. Овчарят е бил отговорен за всяка овца от стадото, която му е поверена – Бит. 31:39; Из. 22:12; Йн. 10:28; трябвало да бъде неустрашим и търпелив – Бит. 31:40; 1Цар. 17:34,35; Йн. 10:15; да се грижи с нежност за слабите, и да носи агънцата на рамената си – Бит. 33:13; Ис. 40:11; Мк. 10:14,16; да търси изгубената овца, и да я възвърне от “мястото на безводие и на смъртната сянка” в зелени пасища и при тихи води – Пс. 23; Лк. 15:4-7.

1078. genesis

Strong's Concordance
genesis: origin, birth

Original Word: γένεσις, εως, ἡ
Part of Speech: Noun, Feminine
Transliteration: genesis
Phonetic Spelling: (ghen'-es-is)
Definition: origin, birth
Usage: birth, lineage, descent.