В Стария Завет, обозначава страната на филистимците, и беше онази част от Обетованата земя, която продължава по края на Средиземно море на криволичещия западен предел от Симеон, Юда и Дан – Из. 15:14; Й-л 3:4. Палестина, според по-последното значение на думата, в по-обширен смисъл, обозначава цялата Ханаанска земя, както отсам, така и оттатък Йордан, (виж Ханаан II); въпреки, че често се употребява само за страната на запад от реката; така, че имената Юдея и Палестина, обозначаваха в последно време едно и също място. Също и името Сирия-Палестина, се дава на Обетованата земя, и даже в някои времена Долна Сирия, влизала в тази област. Хиродот, е най-старият познат писател, който говори за Сирия-Палестина. Той я поставя между Финикия и Египет. Виж Ханаан II.