Това име на гръцки значи камък, както се тълкува и Кифа на сирийски. Петър беше един от дванадесетте апостоли, който се наричаше и Симон – Мт. 16:17, и Симеон – Д.А. 15:14. Той бе от Витсаида, и беше син на Йона, един рибар, и отначало и неговото занятие беше риболовството. След като се ожени, той отиде да живее в Капернаум – Мт. 8:14; Лк. 4:38, по-късно бе повикан да се подвизава като апостол, и изглежда, че често е бил придружаван в пътуванията си от жена си – 1Кор. 9:5. Когато най-напред бе представен на Исус от брат си Андрей, той му даде името Петър – Йн. 1:42, вероятно за твърдостта на характера му, и за неустрашимостта му в бъдещата му деятелност по Великото дело. Втория път, Петър бе повикан да следва Исус при Галилейското езеро, близо до домът му, и оттогава, той се научи да лови човеци – Мт. 4:18-20; Лк. 5:1-11. Много забележителни случки са описани в евангелията, които изявяват характера му. Между тях са: неговия опит да ходи по водата, за да срещне Христос – Мт. 14:29; неговото прозрение, че Христос е Месия, божествения Спасител – Мт. 16:16; неговото заблуждение за целта на Христовото въплъщение – Мт. 16:22,23; неговата привързаност към божествения Учител – Йн. 6:67-69; неговото отсичане ухото на Малх – Йн. 18:10; неговото самонадеяно изявление, да остане с Христа във всички обстоятелства и по-късното му отричане от Него с клетви – Мт. 26:74; Мк. 14:29; Йн. 13:37,38; неговото дълбоко разкаяние – Мт. 26:75; и опрощението му от нашия Господ, след като приел едно уверение в неговата любов, потвърдено трикратно, както три пъти било изказано и отричането – Йн. 21:15-18. Смъртта и възкресението на Исус Христос, и обстоятелствата, които бяха придружили тези събития, произведоха една чудесна промяна в ума на апостола, и оттогава Петър уверено и постоянно следва едно поведение достойно за името му. В деня на Петдесетница, той бил един от главните свидетели на Спасителя; заедно с Йоан, той скоро излекувал един хром при вратата на храма, държал реч към народа, който бил събран, бе затворен в затвор, и без страх се оправдавал пред съвета на старейшините – Д.А. 4:8-21. По-късно го намираме да призовава Божията съдба върху един мъж и една жена, които се опитали да излъжат Святия Дух – Д.А. 5:1-11; да посещава Самария, и да изобличава Симон Магьосника – Д.А. 8:5-24; да излекува Еней в Лида, и да възкресява Сърна в Йопия – Д.А. 9:32-43; да вижда едно видение, което го приготвя да проповядва евангелието на езичника Корнилий– Д.А. 10гл.; затворен от Ирод Агрипа, и пуснат от ангела – Д.А. 12:3-19; и да взима участие в един събор в Ерусалим – Д.А. 15:7-11. Писанията ни дават малко сведения за по-късните му дела, но вероятно тримата апостоли, които Спасителя най-много отличавал на земята, са продължавали да бъдат употребявани от него като най-главни инструменти за разпространението на неговото учение. Павел говори за “Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове” – Гал. 2:9. В тази същата глава в посланието към Галатяните, Павел изобличава Петър за непостоянно поведение, за това, че Петър не се съпротивил на учителите, които искали да наложат на християните езичници някои еврейски обичаи и обреди, макар и той самия да им се бе възпротивил още от начало в Ерусалим – Д.А. 15:9. Вижда се, че Петър е проповядвал евангелието в Коринт – 1Кор. 1:2, 3:22, и във Вавилон – 1Пет. 5:13. Католически писатели твърдят, че той е бил Римски епископ, но доказателствата са силно против това твърдение. Павел е писал на Римските християни, и им е давал съвети и е поздравявал по-главните лица по име; той е писал и шест писма от Рим, но в никое от тези писма, нито в разказа на Деяния апостолски, не е споменато за Петър, че е бил някога в Рим. А тъй като Петър никога не е живял в Рим, то са неоснователни и твърденията на католиците, че е бил ръкоположен за глава на Вселенската църква. Каквато почест и власт е бил приел от Христос, да основава първите учреждения на Християнската вяра – Мт. 16:18,19, такава почест и власт и другите апостоли са били приели – Мт. 18:18; Йн. 20:23; 1Кор. 5:3,5; Еф. 2:20; Отк. 21:14. Нищо не свидетелствува, че Петър е имал някакво върховенство над другите апостоли, нито да е бил от някого наследен в личното си влияние като най-стар, най-деятелен и най-верен между онези които “бяха видели Господа”.
Посланията на Петър. Съществуват две послания, които се приписват на Петър всеобщо от Християнската църква. Достоверността на първото никога не се е оспорвала; към това послание ни препращат няколко от апостолските отци. Това послание е било отправено до Християнски църкви в Мала Азия, съставени първоначално от Еврейски християни, но включващи и мнозина пришелци от езичниците – 1Пет. 4:3. То вероятно е написано във Вавилон на Ефрат. Виж Вавилон. Някои, обаче тълкуват това име “Рим”, други приемат един градец в Египет под същото название Вавилон. За “огнените изпитания”, през които църквата е минавала в Апостолското време, се предполага, че са били гоненията против Християнската църква през царуването на Нерон, което царуване завършило през 68г. след Р.Х. Петър увещава ранните християни във вяра, покорност, и търпение, заради истинността на евангелието и несъмнеността на спасението чрез Христа.
Второто послание, е отправено до същите лица, до които е отправено и първото. То е назначено да потвърди ученията, изложени в първото, и да насърчи новите християни към едно достойно поведение, като ревностни последователи Христови. Това послание, се е приписвало с по-малка увереност на великия “апостол на юдеите” от ранната църква, отколкото първото послание. Не съществуват достатъчни причини, обаче, за да се отрича каноническата му власт, или че Петър му е бил писател – 2Пет. 1:1,18, 3:1. Виж и 1Пет. 3:20; 2Пет. 2:5. Много места във второто Петрово послание, са сходни с посланието на Юда.