Планините, са между най-величествените Божии творения на Земята. Те са като вечни символи на великите събития. Така Арарат е символ на потопа, на човешкия грях, Божието правосъдие и Божията милост. Синайската планина, утвърждава Божия закон. Кармил ни призовава с думите на пророк Илия: “До кога ще се колебаете между две мнения? Ако Йеова е Бог, да Му служим”. Планината на преображението, още блести с истините, поучавани по нейните върхове. Гаризин и Гевал, още ехтят от клетвите и благословенията, които някога били произнесени толкова тържествено от тях. Също така планините Ор, Нево, Ливан и Гелвуе, са знаменити поради великите събития, които са станали на тях, както и на Сион, Мория и Елеонската планина, и на всички планини и хълмове в околността на Ерусалим.
Юдея е хълмиста страна, и свещените поети и пророци, са заемали от планините около тях, много възвишени пояснения на Божествената истина. Така, едно царство се нарича “планина” – Пс. 30:7, особено това се отнася за Христовото царство – Ис. 2:2, 11:9; Дан. 2:35. Така и една трудност, е “велика планина” – Зах. 4:7, и едно въстание, се оприличава на “планини, които се тресат” – Пс. 46:3. Бог лесно и бързо премахва всяка пречка и спънка: “планините се топят като восък от присъствието Господне” – Пс. 97:5. Справедливостта на Божественото естество е вечна, “правдата Ти е като високите планини” – Пс. 36:6. Вечната Божия любов се описва така: “Защото, ако и да изчезнат планините, И да се поместят хълмовете, Пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, И заветът Ми на мир няма да се помести, Казва Господ, Който ти показва милост” – Ис. 54:10. Давид, като иска да опише непоклатимостта на царството си, казва: “Господи, с благоволението Си Ти ме беше поставил на твърда планина” – Пс. 30:7. Грижата и покровителството, които Бог проявява към людете си, са описани по следния начин: “Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си от сега и до века.” – Пс. 125:2. Когато пророка изразява вярата си в Бога, колко чиста е тя и каква увереност му дава, той пее: “Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, от шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.” – Ер. 3:23.
В стари времена, върховете на хълмите в Юдея, се обработвали и там били отглеждани лозя, маслини, смокини и др. С това се обяснява израза за “Богопосадената лоза”: “Възвърни ни Боже на Силите, осияй с лицето Си и ще се спасим, Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил. Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята, Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри, Простря клончетата до морето. И ластарите си до Ефрат. Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават по пътя?” – Пс. 80:7-12. И други подобни фрази. Пътешествениците твърдят, че рядко може някой да мине през планина, дори в дивите части на Юдея, и да не забележи, че някога от нея са “текли мед и масло”, въпреки, че днес е пуста.