Порта

В старо време, портите на укрепените градове са били дървени – Съд. 16:3, често покрити с дебели железни или медни плочи – Пс. 107:16; Ис. 45:2; Д.А. 12:10, заключвани с лостове – Вт. 3:5; 3Цар. 4:13, и защитени от страните със стълбове и кули – 2Цар. 18:24,33. Паднеха ли портите в ръцете на неприятеля, градът се считаше вече за превзет – Вт. 28:52; Съд. 5:8. Оттова и “порта” понякога значи власт, сила, владичество. Почти в същия смисъл и турското правителство се нарича “Порта”. Бог се обещава на Авраам, че потомството му ще обладае вратата на враговете си, т.е. градовете им и крепостите им – Бит. 22:17. “Портите на ада” които няма да надделеят над църквата, значи могъществото на ада или самия ад.

В източните страни, пред градските врата е имало едно отворено място, което служело и за тържище и за съдилище – Бит. 23:10-18; Рут. 4:1-12; Вт. 16:18, 21:19, 25:6,7; Пр. 22:22; Ам. 5:10,12,15. Там хората се събирали, за да прекарват свободното си време – Бит. 19:1, и затова “седящите при портата” са били ленивите, празнословците и пияниците – Пс. 69:12. Бедственото състояние на един град, се е познавало от това, че когато имало беда, там никой не се явявал – Ис. 14:31; Ер. 14:2. На градският мегдан при градските врата, началниците и пророците обнародвали постановленията си – Пр. 1:21, 8:3; Ис. 29:21; Ер. 17:19, 26:10. Не далеч от същото място, но вън от града са ставали и смъртните наказания – 3Цар. 21:13; Д.А. 7:58; Евр. 13:12. Разтворени врата, са показвали радост – Пс. 24:7,9, и безопасност – Отк. 21:25.