Един, който става лично отговорен за поведението на другиго – Бит. 43:9, 44:32, или за пълното изплащане на дълговете му – Пр. 22:26. Христос е “поръчител на по-добър завет”, т.е. в славният завет на милост, той се задължава да понесе всичките дългове на людете си, спрямо божествения закон, за да се опростят и обогатят с всичките заветни блага – Евр. 7:22. Оттука неговото самоволно подчинение на смърт – Ис. 53:5,12.