Послания (писма)

Писмените съобщения, са били малко в употребление при старите евреи. Малко писма са споменати в Стария Завет – 2Цар. 11:14; Езд. 4:8. Пращаха ги по приятели или пътници – Ер. 29:3, или с царски бързоходци – 2Лет. 30:6; Ест. 8:10. Писмото биваше обикновено свито на свитък, а външният му край залепен. Понякога запечатваха писмото – 3Цар. 21:8, а понякога го обвиваха с превръзки, или го слагаха в скъпа и богато украсена торба. Да се изпратеше отворено писмо, беше знак на презрение – Неем. 6:5. В Новия Завет, имаме много примери за писма, излезли из под перата на апостолите.

Посланията, са онези боговдъхновени писма в Новия Завет, които са били написани от апостолите по различни поводи, за да похвалят или да изобличат Християнските църкви, и да ги въведат в правия път. Святия Дух така е промислил за нас, че да имаме не само изложението на Евангелските истини, но и приспособяването им към различните човешки нужди в извънредни обстоятелства. Не трябва да мислим, че всяка бележка или всяко писъмце, писани от апостолите или от помощниците им, са били боговдъхновени или назначени за следващите векове – 1Кор. 5:9; Кол. 4:16. Само онези писма са се опазили до нашето време от Всеуправляващата ръка на Провидението, които са били боговдъхновени, и които отпосле можеха и могат да служат за увещание и назидание на Христовата църква. Когато четем едно послание, ние трябва да имаме пред вид нуждата, която го е предизвикала, обстоятелствата на онези към които е било отправено, времето когато е било писано, и целта и назначението му. Ние трябва да внимаваме и на литературния стил на писателя, на начинът по който той се изразява, на следствието, което той е искал да произведе в читателите си, и на много други обстоятелства.

От книгите на Новия Завет, двадесет и една са послания; четиринадесет от тях от Павел, едно е от Яков, две от Петър, три от Йоан, и едно от Юда. В канонът, те не следват едно след друго според хронологическия им ред, и следователно добре би било да се водим от Деяния на апостолите, ако искаме да узнаем за времената, в които те са били отправени до църквите. Когато знаем времето, в което един писател описва едно събитие, ние можем да разберем и чувствата, от които той се е движил по онова време. Посланията отправени към разпръснатите юдеи от Йоан и Яков, от Петър и Юда, се различават много по стил и по предназначението си от онези на Павел до езичниците; и Павловите послания имат много изрази и споменават много неща, които първите им читатели са разбирали по-добре от нас.