Обикновеното изречение за поздравление между евреите е било: “Шалом леха”, сиреч “Мир вам”. Същото изречение, употребяват арабите и до днес: те казват, “Мир вам”, на което поздравление човекът отговаря, “Вам мир” – Бит. 29:6; Съд. 18:15. Други изречения за поздравление се срещат в Св. Писание, и повечето от тях са благословии, като: “Господ да бъде с тебе”, “Здравей” или “Весел бъди”, “Бъди благословен от Господа” и др. Източните народи, придружават по-отличните си поздравления с различни церемонии или телодвижения; понякога, те се прегръщат и целуват; понякога по-долният целува ръката или брадата на по-горният, или се покланя ниско, като си сложи ръката на гърдите, и после я издигне до устните или челото си. Виж Якововото поздравление на Исав – Бит 33гл., и сравни Бит. 19:1, 23:7, 42:6; 1Цар. 25:23; 2Цар. 1:2; Йн. 20:26. Точното извършване на някои от тези церемониални приветствия, особено когато често стават, изисква много време, и заради това, когато пророкът изпрати слугата си да отиде бързешком, и да положи тоягата му върху умрялото дете, той му каза да не поздравява никого, нито пак да отговаря ако някой го поздрави по пътя – 4Цар. 4:29. По същата причина, нашият Спасител забрани на седемдесетте ученика, да поздравяват никого по пътя – Лк. 10:4, сиреч, по този отличен и труден начин, като си губят скъпоценното време. В повечето случаи, тази учтивост беше повърхностна и не от сърце, но благословението на Христа беше от сърце и беше “по добро от живота”. “Моят мир ви давам, аз не давам както света дава” – Йн. 14:27.