В Новия Завет понякога значи пословица – Лк. 4:23; една истина, изразена по един неясен или преносен начин – Мт. 15:15; едно подобие – Евр. 9:9; пример – Мт. 24:32. Старите мъдреци и учените, имаха обичай да говорят по един пословичен, неясен, преносен и кратък начин – Пс. 49:4, 78:2; и нямаше нищо по-неприемливо от това, да слуша човек един глупец да говори с притчи – Пр. 26:7.

Пророците, употребяваха притчи най-много, за да втълпят в умовете на князете и на народа своите заплашвания или обещания. Натан изобличи Давид с притчата за богатия човек, който бе взел и заклал агнето на сиромаха – 2Цар. 12гл. Виж също Съд. 9:7-15; 4Цар. 14:9,10. Често Спасителя се обръщаше към народа с притчи, и с това се изпълняваше пророчеството на Исая (6:9), че между многото наставления, народът ще гледа без да познае и ще слуша без да разбира. Това следствие, обаче, само доказва как тяхната сърдечна коварност и тяхната умствена слепота, бяха закърнели; защото по никакъв друг начин, той не можеше да им дава наставления по-ясно, по-убедително или по-силно, отколкото по този хубав и общопознат начин. Еврейските писатели, много употребяваха този начин и не само евреите, но и арабите, сирийците и всичките източни народи, бяха и сага даже са любители на този начин на говорене.

В тълкуването на някоя притча, главната й истина, и смисъла трябва особено да се търси. Дребни подробности, не трябва толкова да се гледат, колкото в едно дълго иносказание; и често стават големи заблуждения, като се изтъква всяка подробност, и се търси за нея някакво духовно тълкувание.
Следващите притчи на нашия Господ, са записани в евангелията:

1. Разумният и безумният зидари – Мт. 7:24-27.
2. Сватбарите – Мт. 9:15.
3. Вехта дреха и невалян плат – Мт. 9:16.
4. Ново вино и вехти мехове – Мт. 9:17.
5. Нечистият дух – Мт. 12:43.
6. Сеячът – Мт. 13:3,18; Лк. 8:5,11.
7. Плевелите – Мт. 13:24-30, 36-43.
8. Синаповото зърно – Мт. 13:31,32; Лк. 13:19.
9. Квасът – Мт. 13:33.
10. Имане скрито в нива – Мт. 13:44.
11. Скъпоценният бисер – Мт. 13:45,46.
12. Мрежа хвърлена в морето – Мт. 13:47-50.
13. Това, което влиза в устата не осквернява човека – Мт. 15:10-15.
14. Немилостивият слуга – Мт. 18:23-35.
15. Наемните работници – Мт. 20:1-16.
16. Двамата синове – Мт. 21:28-32.
17. Злите земеделци – Мт. 21:33-45.
18. Сватбата – Мт. 22:2-14.
19. Разлистената смоковница – Мт. 24:32-34.
20. Бдителният стопанин – Мт. 24:43.
21. Верният и злият слуги – Мт. 24:45-51.
22. Десетте девици – Мт. 25:1-13.
23. Талантите – Мт. 25:14-30.
24. Царство разделено против себе си – Мк. 3:24.
25. Дом разделен против себе си – Мк. 3:25.
26. Силният въоръжен мъж – Мк. 3:27; Лк. 11:21.
27. Семето, което израства скрито – Мк. 4:26-29.
28. Запалената свещ – Мк. 4:21; Лк. 11:33-36.
29. Човек на път – Мк. 13:34-37.
30. Слепец слепеца води – Лк. 6:39.
31. Съчица и греда – Лк. 6:41,42.
32. Дървото и плодът му – Лк. 6:43-45.
33. Заимодавец и длъжниците му – Лк. 7:41-47.
34. Добрият самарянин – Лк. 10:30-37.
35. Настоятелният приятел – Лк. 11:5-9.
36. Безумния богаташ – Лк. 12:16-21.
37. Облак и вятър – Лк. 12:54-57.
38. Безплодната смоковница – Лк. 13:6-9.
39. Поканените на сватбата – Лк. 14:7-11.
40. Строителят на кулата – Лк. 14:28-30, 33.
41. Царят, който отива на война – Лк. 14:31-33.
42. Развалената сол – Лк. 14:34,35.
43. Изгубената овца – Лк. 15:3-7.
44. Изгубената драхма – Лк. 15:8-10.
45. Блудният син – Лк. 15:11-32.
46. Неправедния настойник – Лк. 16:1-8.
47. Богаташът и Лазар – Лк. 16:19-31.
48. Настоятелната вдовица – Лк. 18:1-8.
49. Фарисей и бирник – Лк. 18:9-14.
50. Мнасите – Лк. 19:12-27.
51. Добрият пастир – Йн. 10:1-6.
52. Лоза и пръчки – Йн. 15:1-5.