Прокажен

Човек, който страда от проказа. В сегашното й състояние, проказата е една болест на люспи по кожата, от разни видове и с много степени на лютост. В най-простият и най-лекият й вид, тя се явява на мънички червеникави пришки, последвани от белезникави люспи, понякога на колелца три-четири пръсти в диаметър, а понякога много по-големи. В някои случаи се явява само по коленете и лактите; в други по цялото тяло. Обикновено не поврежда общото здраве, но се счита за неизлечима. Казват, че не е заразителна, но че се предава от баща на син за няколко поколения, и че постепенно изчезва. Проказата на старовременните, в по-тежкия й вид, трябва да се счита като язва или бич Божий – Вт. 24:8. И действително, евреите й се бояха, и я имаха за нечиста и заразителна, и още за особено наказание от Бога, каквото беше в случаят на Мариам – Чис. 12:10, на Гиезий – 4Цар. 5:27, и на Озия – 2Лет. 26:16-23. Никакви лекове не помагаха. Страдалецът предаваха на свещеника, не на лекаря, и го лишаваха от много общонародни предимства. Прокажените се сдружаваха един с друг – 4Цар. 7:8; Лк. 17:12. С названието „рана от проказа“, евреите означаваха заразителното действие на тази болест не само по хората, но още и по домовете и дрехите – Лев. 14гл. Не знаем добре какво бе естеството на тази болест или рана; но във всеки случай, била тя по хора или по къщи, тя е била едно наказание изпратено от Бога. И Спасителя, като можа да очисти, проказата с една дума – Лк. 17:12-19, показа силата си да лекува най-върлите болести на душата, и да връща на излекуваните души всичките предимства на Божиите люде.