Пръст и Прах

И.Н. 7:6
При евреите и някои други стари народи, посипването на главата с пръст или с пепел, е било знак на жалеене. Лежането в пръст, е било знак на оскърбление – П.Ер. 3:29; Ис. 47:1. “Пръст”, стои на някои места за гроб – Бит. 3:19; Йов 7:21. Вижда се, че при старите народи, е имало обичай да се хвърля прах върху виновниците, когато се е искало наказанието им. Семей хвърляше прах върху Давид – 2Цар. 16:13. Върху ап. Павел, евреите са хвърляли прах, като се провиквали с цялото си гърло: “Да се махне такъв от земята, защото не е достоен да живее”. И понеже те викали и си хвърляли дрехите, то хилядникът заповядал да го закарат в крепостта, и поръчал да го изпитат с бой – Д.А. 22:22-24. Истръсването на прах от нозете, е означавало вечно отказване от някого или от нещо – Мт. 10:14; Мк. 6:11; Д.А. 13:51. Едно заплашване във Вт. 28:24, гласи следното: “Господ ще обръща дъждът на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен”. Това е показвало, че вместо дъждовни облаци щяха да се подигнат облаци от прах, т.е. че щяха да се появят задушителни вихрушки, на които естествените следствия щяха да бъдат глад и заразителни болести. Виж Ветрове.