В Св. Писание, под “пустиня”, въобще се разбира необработено място или пък пасбище. Някои пустини, са били наистина пусти, по причина на бездъждие и на продължителни суши; други, обаче, са били прекрасни полета, с богати поляни и пасища. Давид говори за красотата на пустинята – Пс. 65:12,13. Св. Писание споменава няколко пустини в Святата Земя. Особено се говори за онази “голяма и страшна пустиня” в Камениста Арабия, на юг от Ханаан, и за страната между Ханаан и Ефрат – Из. 23:31; Вт. 11:24. Пасищата на тази пустиня, са облечени и през зимата и през пролетта с гъста и мека трева, но лятната жега я изгаря, и арабите ходят да търсят пасище другаде.