Правото на първородния син. Между евреите, както и между повечето други народи, първородния син се е ползвал с особени права, и там където многоженството е съществувало, е било много важно да се определят – Вт. 21:15-17. Освен бащиното главно благословение – Бит. 27гл., и другите малки преимущества, първородният син е бил първо особено посветен на Господа – Из. 13:11-16, 22:29, и първородният син на един свещеник е наследявал баща си в свещеническата служба. Между синовете на Яков, Рувим първородният изгубил правото на първородството си – Бит. 35:22, 49:3,4, и Бог го дал на Левий – Чис. 3:12,13, 8:18. Второ, първородният син, е имал право да вземе двоен дял от бащиният си имот – Вт. 12:17. Трето, той е наследявал чинът и правата на баща си – 2Лет. 21:3. В някои от тези правдини, виждаме преимуществото на Онзи, който е “първородният между много братя” – Рим. 8:29; Кол. 1:18; Евр. 1:2-6. Всеобщото господство е негово, и едно вечно свещенство. Виж Първороден.