Исполински племена от ханаанците, от които имаше няколко семейства. Имаше рафаими оттатък Йордан, в Астарот-карнаим, във времето на Авраам – Бит. 14:5, и някои от тях във времето на Мойсей. Ог, Васанския цар, беше от рафаимите. Във времето на Исус Навиев, някои от техните потомци, живееха в Ханаанската страна – И.Н. 12:4, 17:15, и за тях слушаме във времето на Давид, в градът Гет – 1Лет. 20:4-6. Исполинът Голиат и други, бяха останали от рафаимите, или от съплеменниците им енакими. За техния ръст и сила, често се споменава в Св. Писание. Те се вижда, че превъзхождаха в безчинства и престъпления, и затова служат като паметници на Божието правосъдие.

Долът на рафаимите, или исполините, беше прочут във времето на Исус Навиев – И.Н. 15:8, 17:15, 18:16, и във времето на Давид, който тук победи филистимците – 2Цар. 5:18,22; 1Лет. 11:15, 14:9. Той беше широк и плодороден дол – Ис. 17:5, започваше близо до долът Еном, и се простираше няколко мили на югозапад от Ерусалим, където свършваше с един тесен проход, който водеше към Средиземно море. Той беше в земята на Юда, но близо до пределът на Вениаминовата земя.