Думата рав на еврейски значи началник; така Навузардан беше началник на телохранителите – 4Цар. 25:8, на еврейски рав-табахим; така Асфеназ беше началник над скопците, а Даниил беше началник на влъхвите – Дан. 1:3, 5:11. В един по-късен период, това название започнало да се употребява в Еврейските училища за почест на учителите. Имаше много различия и степени; думата рав се считаше за най-малко почетна, а думата рави, която значи „учител мой“, показваше по-голяма почест. Друг вид на тази дума беше рабан или рабон, от която произлиза също „равуни“ – Йн. 20:16. То се считаше като най-високо название за почитание, и не се даваше на повече от седем лица, които принадлежаха на прочутата школа на Хилел, и бяха пре-много отлични по чин и по наука. Виж Гамалиил. Най-общото и обикновено название беше „равин“, и то е останало между евреите дори до днес – Мт. 23:7,8. С него често беше наричан Спасителя, както от учениците си, така и от народа – Мк. 9:5, 10:51, 11:21; Йн. 1:38, 4:31.