Син и наследник на Соломон от амонката Наама – 3Цар. 12гл., 14:21-31; 2Лет. 10–12гл. Той беше на четиридесет и една година, когато се възцари, и следователно беше роден в началото на царуването на баща му. Той се възкачи на престола около 975г. преди Р.Х., и царува седемнадесет години в Ерусалим. В началото на царуването му, десетте племена въстанаха и съставиха царството на Израил под Еровоам. Истинската причина за това разделение, беше твърдоглавата глупост на Ровоам, който отхвърли съветът на опитните си съветници, и поиска да упражнява тиранична власт. Той изведнъж поиска да смири разбунтуваните племена със сила, и въпреки че Бог му заповяда да не влиза в бой, той не се забави много пак да воюва с Израил, и това продължаваше през цялото му царуване. Народът също изпадна в идолопоклонство, и беше наказан в петото лето на Ровоам от една Египетска войска, която го покори и го принуди да плаща тежък данък. Виж Сисак. Св. Писание, ни кара да търсим причината за греховете и злощастията на Ровоам от части във влиянието на идолопоклонническата му майка – 2Лет. 12:13. Последната част от царуването му, изглежда че е била по-спокойна.