Сандали (чехъл или проста обувка)

Мк. 6:9

Сандалът, (чехълът или простата обувка), се стои от дървен или кожен табан (ходило), който се завързва за кракът с ремъци. Табанът, понякога се изплиташе от растителни жилки, или скрояваше от сурова, необработена кожа. Ремъците, даже и целият чехъл, не са стрували много – Бит. 14:23; Ам. 2:6, 8:6. Под думата „обувка” в Св. Писание, трябва да се разбира „сандал”. Днес, обаче, обувки се носят от източните народи, и е вероятно да са се носили и през Библейските времена. Турците, сирийците, и египтяните носят дървени обувки с високи пети, и един вид леки калеври, които приличат на нашите чехли. Бедуините носят само сандали.

Женските чехли са се украсявали – П.П. 7:1, и са приличали на чехлите (леките обувки), които днес се носят на Изток, и се правят най-вече от сахтиян или от везано платно. Виж Язовски кожи.

Няма обичай на Изток да се носят обуща или чехли в къщи; човекът трябва да ги изуе, когато ще влезе в къщи, а най-вече в храм или други святи места. Виж изображението „Богомолец, който след молитва си обува обувките на прага на Молитвен дом”. От тук и заповедта: „Изуй обущата от нозете си”, която срещаме в Из. 3:5; Вт. 25:9; И.Н. 5:15. Обуването на обуща, означаваше приготвяне за път – Из. 12:11; Д.А. 12:8. Връзването, развързването на обущата и прибирането им беше работа на най-долните слуги. Ново-закупен роб започваше слугуването си с изуването сандалите на новия си господар, и с носенето им до едно определено място. Ученици някога вършеха това на учителя си, и го считаха за чест; затова Йоан Кръстител казва, че не е достоен да развърже и поднесе обущата на Исус – Мт. 3:11; Мк. 1:7. Виж Нога, относно миенето на нозете. Разбира се, че сиромасите са ходили боси, но това не е било обичай между богатите, освен когато са жалели – 2Цар. 15:30; Ис. 20:2-4; Ез. 24:17,23. През първите времена на Израилското народоуправление, когато някое недвижимо имущество щяло да се препише на някой, за утвърждение на сговорът, обичаят е бил, продавача да изуе калеврата си, и да я подаде на купувача – Рут 4:7-11. Изуването обувката на един, който се е отказал да се ожени за жената на починалия си брат, и плюенето на лицето му, са били предписани от Еврейския закон – Вт. 25:7-10.