Значи внук, или някой далечен потомък – Бит. 29:5; 2Цар. 19:24; осиновен син – Бит. 48:4, по закон – Рут 4:17, по възпитание – 1Цар. 3:6, 20:35, или по обръщение в Христа – 1Пет. 5:13; Тит 1:4. Син още означава умствено или нравствено подобие, и др. – Пс. 89:6; Ис. 57:3; Д.А. 13:10. В същият смисъл, хората понякога се наричат синове Божии – Лк. 3:38; Рим. 8:14.