Сион

  1. Най-високата и най-южната планина в Ерусалим, която се издига около хиляда и петстотин крака над Средиземно море, и от двеста до триста крака над долините при подножието ѝ. Тя е била отделена от Акра и Мория на североизток чрез долът Тиропион; на запад е била долината на Гион; на юг бил долът на Еном; а на югоизток долът Кедрон. Преди покоряването на евусците от Давид, тази планина е била Евуска крепост, но оттогава насетне, тя се е наричала „Давидов град” – 2Цар. 5:7; 3Цар. 8:1. Красотата и силата ѝ, са били гордостта на Давид; той я е обичал като образ на Църквата на Месия: „Красива на възвишението, радост на цялата земя е планината Сион на северните страни, градът на виликия Цар”. „Обиколете Сион, и обходете го; пребройте стълбовете му; обърнете внимание на стените му; разгледайте палатите му, за да разказвате на поколенията след вас”. „Царете се събраха, всички преминаха; те като видяха, почудиха се; смутиха се, и се устремиха на бяг” – Пс. 48:2,4,12-13. На южната му страна, се издига една джамия, върху така наречения „Давидов гроб” – 3Цар. 2:10, 11:43, 22:50. Планината Сион, Мория и Офил, са били оградени със стена и укрепени с крепости – 1Лет. 11:5. Върху нея са били построени Соломоновите, а после Иродовите великолепни дворци. Тя е била удобна за военна отбрана, и когато римляните я превзеха е била толкова силно укрепена, че императора възкликнал: „Наистина Бог ни помага във войната, защото какво човешки ръце и машини можеха да сторят на тези стълбове?”. Много големи промени са станали по лицето й, и една голяма част от нея е извън днешната стена на юг, и е покрита с гробища, или е „изорана като нива”, според Ер. 26:18; Мих. 3:12.

„Сион” и „Сионовата дъщеря”, обозначават ту целия град, с Мория и храма – Пс. 2:6, 9:11, 74:2; Ис. 1:8; Йл. 2:23, ту преносно, седалището на истинната земна и небесна църква – Ер. 8:19; Евр. 12:22; Отк. 14:1. Виж Ерусалим.

      2. Едно име, което във Вт. 4:48, се дава на едно от възвишенията на планината Ермон.

      3. Аморейския цар, който не пусна евреите да преминат през царството му, и когато воюва с тях бе убит, войската му бе разбита, а земята му разделена между израилтяните – Чис. 21:21-34; Вт. 2:26-36.