В Св. Писание значи, първо, отделяне на душата от тялото; това е първата смърт – Бит 25:11; второ, отчуждението ѝ от Бога – 1Йн. 3:14; трето, втората смърт, т. е. вечно осъждение. Смъртта е едно наказание, което Бог наложил на Адам за неговия грях – Бит. 2:17, 3:19. Всичките Адамови потомци, като рожба на един законопрестъпник са грешници, и следователно всичките са осъдени да умират. Христос е „нашият живот“. Всички верующи имат дял в този живот, и духовно и вечно. Спасителят е унищожил жилото на смъртта, и при второто негово пришествие, всичките истински християни ще възкръснат, за да живеят живот вечен.

Когато умират с естествена смърт, хората губят диханието си, издъхват – Пс. 104:29; връщат се в пръстта – Бит. 3:19; Екл. 12:7; душата съблича телесното облекло – 2Кор. 5:3-4, напуска телесната си хижа, т. е. земния си дом – 2Кор. 5:1; 2Пет. 1:13-14. Умирането на вярващите се нарича сън или умиране в Христа – 1Сол. 4:14.

„Смърт“, понякога има други значения; тя обозначава някое голямо злощастие, или належаща опасност, като гонения и мъчения –  2Кор. 1:10. „Вратата на смъртта“ – Йов 38:17, означава „невидимият свят на починалите“. В едно преносно значение, думата смърт, обозначава равнодушието на нелицемерните християни към изкушенията на грешния свят – Кол. 3:3.