Първоизбраният от седемтте дякона, избрани от Ерусалимската църква, който се отличи между тях като „човек изпълнен с вяра и със Святия Дух”. От името му се познава, че е бил Елинист евреин, (виж Елинисти), избран най-много защото е знаел езикът, мненията и обичаите на гърците – Д.А. 6гл. С великите си дела и необорими доказателства, той си навлече голяма враждебност; обвинен в богохулство и разкол, той бе изведен пред Синедрионът. Защитната му реч, (която може от части да е записана), ясно и исторически показва, че християнството е било истинското развитие на Мойсеевата вяра, и изпълнителят на всичките ѝ образи и пророчества; и че противниците на християнството, са били чада и поддръжници на онези, които са стоели срещу истинната вяра. Разярените му слушатели го убиха, едно съдилище се обърна на една метежна тълпа. Сравни Йн. 18:31. С Христово великодушие, той прости на убийците си, и умря всред камъните им, с очи обърнати към Спасителя, стоящ отдясно на Бога – Д.А. 7гл. Следствията от Стефановата смърт, обясняват думите на Тертулиан, „Кръвтта на мъчениците е семето на църквата” – Д.А. 8:1,4, 11:19-21. Августин отбелязва, че обръщението и служението на Павел, се дължи на Стефановата молитва. Павел, родом от Киликия – Д.А. 6:9, 22:3, несъмнено е почувствал силата на Стефановите доказателства в препирните, които станаха преди да го затворят; и няколко години по-късно Павел казва, че е присъствал на мъченическата му смърт – Д.А. 22:19-20, (онази победа на християнската вяра и любов, които после научиха толкова много ученици и християни как да мрат). Пак всичко, което беше чул и видял, нищо не помогна за неговото обръщение, докато не видя самия Спасител – Д.А. 9гл. Според едно предание, мястото където е станало Стефановото мъченичество, се намира на източната страна на Ерусалим, близо до портата наречена по неговото име.