Стоици

Стоиците са били фаталистични езически философи, наречени така от гръцката дума (стоа), която значи „предверие”, защото основателят на тази философска школа, Зинон, учил три столетия преди Р.Х., в едно предверие в град Атина. Те поддържали, че върховното човешко щастие, се състои в живеенето на живот съобразен с природата и здравия разум; като фарисеите те са били корави, търпеливи, равнодушни, строги и нечувствителни; и са се почитали много в Атина, когато апостол Павел посетил този град – Д.А. 17:18.