Третото лице на Св. Троица. За Светия Дух е казано, че изхожда от Отца, и че ще се изпрати от Отца и Сина на Христовите ученици – Йн. 14:26, 15:26. Светият Дух се нарича „Духът на Отца” – Мт. 10:20, и „Духът на Сина” – Гал. 4:6; Фил. 1:19. Светият Дух е същинско лице. Че той не е само едно свойство на Бога, е явно от много места в Св. Писание, където е писано, че той действува, мисли, чувствува, и желае, както всяко същинско лице.

Че Светия Дух е Божествено лице, еднакво с Отца и Сина, се доказва от това, че той участва в различни божествени дела, като например в сътворението на света – Бит. 1:2; Пс. 33:6; 104:30. На Него се отдава почест, както и на тях в кръщелните думи – Мт. 28:19, и в благословението на ап. Павел – 2Кор. 13:13. Той приема името и упражнява властта на Бога – 2Кор. 3:17; Рим. 8:14; 1Кор. 2:10, 6:19; Евр. 9:14. Към Него още се отправят молитви, както към Бога – Отк. 1:4-5; да греши някой против Него, значи да греши против Бога – Д.А. 5:3-4; Еф. 4:30; и всеки грях и хула против Него няма да се прости на човеците – Мт. 12:21.

Действието на Св. Дух е божествено. В старите времена, Той вдъхвал мъдрост на Библейските писатели, и ги надарявал с чудотворни дарби. От времето на Исуса Христа, Той действува по друг начин върху човеците (дава им да почувствуват грешното си състояние, и възражда и обновява сърцата им) – Йн. 3:5, 16:8; Еф. 2:1. Той е Утешител на църквата, помага на вярващите в молитвите им, свидетелствува и ходатайства за тях, посочва длъжностите им, и ги освещава за небето.