Един, който потвърждава някое станало събитие, което той е видял. Според Мойсеевия закон, двама свидетели под клетва са се изисквали, за да докажат, че едно лице е виновно в углавно престъпление – Чис. 35:30; ако виновния е бил осъден да се убие с камъни, свидетелите трябвало най-напред да хвърлят камъни върху него – Вт. 17:6-7; Д.А. 7:58. Апостолите, като провъзгласители на евангелските истини, се наричан „свидетели” – Д.А. 1:8,22, 22:15; 2Пет. 1:12,16-18. И Христос, като свидетелствува на човеците небесни неща, е „верен свидетел” – Йн. 3:12; Отк. 1:5. Отличаващите се с вяра човеци на древната църква, се наричат „свидетели” – Евр. 12:1.