Евреите я празнуваха веднъж на всеки седем години; земята през нея не се ореше и обработваше – Из. 23:10-11; Лев. 25:1-7. Бог определи да се пази тази година, за въспоминание на сътворението на света; за да се припознае върховната му власт над всичко, най-вече над Ханааската земя, която той даде на евреите; и за да вдъхне човеколюбие в людете си, като им заповяда да оставят произведенията на нивята си, лозята си, и градините си на робите, бедните, чужденците и животните. Йосиф и Тацит казват, че по тяхно време още се е празнувала Съботната година. Виж Юбилей.