Източните народи, особено евреите, отдавали голяма важност на сънищата, и затова, те са търсили някой да им ги разтълкува. Древността на този обичай е явна, както от повестта за Фараоновия виночерпец и хлебар – Бит. 40гл., така също от описаните сънища на Фараона и Навуходоносор. Господ с особена заповед забранява на своя народ, да се допитва до сънотълкуватели. Той осъжда на смърт всички онези, които са искали да пророкуват чрез сънищата си, когато намерението им е било да завлекат людете в идолопоклонство – Вт. 13:1-3. Обаче, на евреите е било простено да се отправят до Божиите пророци и до първосвещеникът, за да им изтълкуват онези сънища, които те са мислили, че имат някакъв дълбок смисъл. Бог много пъти е откривал волята си на хората чрез сънища, и е давал на някои способност да ги тълкуват – Бит. 20:3-7, Бит. 28:12-15; 1Цар. 28:6; Дан. 2гл.; Йл 2:28; Мт. 1:20; Д.А. 27:23. Свръхестествените сънища, се различават от виденията; защото първите се случват насън, а последните в будно състояние. На Авимелех, Господ говори в сън, но на Авраам във видение. Както чрез сънищата, така и чрез виденията, Бог оставил в умовете на пророците едно уверение, че онова, което им е откривал, е било истина. Сега и сънищата и виденията, са заместени със Св. Писание, което е един верен и достатъчен пътеводител от земята до небето.*

* На базата откровението, което виждаме в Новозаветните писания, Фондация Съживление предлага следната алтернативна формулировка на последното изречение от статията:

Въпреки, че откровението на Библията е верен и напълно достатъчен пътеводител от земята до Небето, днес и сънищата и виденията продължават да съставляват част от начините, по които Бог може да говори на хората. Сънищата и виденията от Бог, обаче, са винаги в унисон с Духа и посланието на Св. Писание – непогрешимото Божие слово.