Сърце

Д.А. 16:14

Средоточието на чувствата ни – Йн. 14:1; Ест. 1:10. То означава и „разум”, както в 1Кор. 2:9, и „разбиране”. Още, сърце е обща дума за духовното естество на човека – Ис. 1:5; 2Кор. 4:6. В последният стих, апостола говори за светлината, която грее в сърцата ни, и ни учи за Христос, който открива Бога. За сърцето се казва, че е растлено и пълно със злина – Ек. 9:3, и измама – Ер. 17:9, извор на всеки грях и престъпление – Мт. 15:19, и на вяра – Рим. 10:10. „Господ гледа на сърце” – 1Цар. 16:7, не на лице; и ни заповяда да обработваме сърцето си, като най-важната част на естеството ни, а не да гледаме на лице, на външност – Пс. 4:4; Йл 2:13. Израза, „говореше в сърцето си” – 1Цар. 1:13, е еднозначно с „мислеше”.