В Св. Писание, под тази дума се разбират онези религиозни истини, които без едно откровение от Бога, биха останали неразбираеми за човека. Нашият Спасител е казал на учениците си, че те са блажени, защото Бог им е открил тайните на царството – Мт. 16:17, 11:25; Лк. 10:21-24. Павел обяснява думата в Еф. 3:1-9, и често говори за „тайната на благовестието“, за „тайната на Христовия кръст“, за „тайната на Христа“, която бе неизвестна на първите векове, за „тайната на въплъщението“, на „възкресението“, и др. – Рим. 11:25; 1Кор. 2:7-10, 4:1, 13:2, 15:51; 1Тим. 3:9,16. Тогава, тези са се наричали „тайни“, не само защото съдържаха някои неща, които надвишават човешкия ум, и други, които никога никой нямаше да узнае, ако Божия син и Святия Дух не бяха им ги открили, но и затова, защото те не са ги отривали на всекиго безразборно, според самото поучение от Христос към апостолите: “Не давайте свето нещо на псетата; нито хвърляйте бисерите си на свинете” – Мт. 7:6. На едно място “тайна”, изглежда че означава целия кръг на Божието разпореждане в Божиите предначертания от начало и до века – Отк. 10:7, 11:15.
“Тайната на седемте звезди” – Отк. 1:20, е едно иносказание, което представя седемте Азиатски църкви, под вид на седем горящи светила. Така и “Великият Вавилон”, е едно иносказателно представяне на духовния Вавилон, и “Аз ще ти кажа тайната на жената”, ще рече, „ще ти дам едно изяснение на това иносказание“ – Отк. 17:5,7.