Тази благовонна съставка се добива от едно дърво, което расте в Арабия и Индия. Според Мойсеевия закон, темяна е бил смес от разни аромати; този вид темян строго се забранявало да се употребява, освен през богослуженията в скинията и храма – Из. 30:34-38. Службата на каденето темян при евреите, е била особена служба на свещениците; те влизали в Святото място, за да кадят всяка сутрин и вечер. На Великия ден на умилостивението, първосвещеника горил темян в кадилницата си, като влизал в Светая светих, и димът, който се издигал от него не му позволявал да разглежда с голямо любопитство Ковчега на завета и очистилището – Лев. 16:13. На левитите не е било позволено да пипат кадилниците, и Корей, Датан и Авирон, претърпели ужасно наказание за това, че нарушили тази забрана. Темянът е бил, по един особен начин, символ на молитвата. Когато свещеникът поднасял темян, народът се молил вън на двора, и молитвите му се възвишавали с благоуханието на тамяна, докато той излизал вън, за да благослови. Също Христос представя людете си и молитвите им на Бога, които се приемат посредством неговото ходатайство, и им казва, „Прощават ви се греховете; вървете си с мир“ – Пс. 141:2; Лк. 2:9; Отк. 5:8, 8:4. „Темян”, понякога означава тлъстината на жертвите от всеизгарянията – Пс. 66:15. За едно описание на олтара за кадене на тамян, виж Олтар.