Земетресението, което се случва твърде често във вулканични места, и е добре познато във всичките страни на света. Вероятно е, трусът да се предизвиква от действието на някои вътрешни огньове в земята. Св. Писание говори за няколко труса – Чис. 16гл.; 3Цар. 19:11-12. Един трус се е случил в двадесет и седмата година на Юдовия цар Озия, и е отбелязан в Ам. 1:1; Зах. 14:5. Доста забележително е онова земетресение, което е станало при смъртта на Спасителя – Мт. 27:51. Палестина често е претърпявала трусове. През 1837 г. един трус при Галилейското море, разрушил почти една трета от Тивериада, и хиляди души изгинали на онова място. В Новия Завет е предречено, че между другите бедствия при разрушението на Ерусалим, ще се почувстват и трусове – Мт. 24:7, и историята доказва, че това пророчество се е изпълнило.

Думата трус е употребена в Св. Писание и в преносен смисъл, за да изрази Божията сила и Божият гняв – Пс. 18:7, 46:2, 104:32, и др., и за да означи някоя голяма народна беда – Мт. 24:7-29; Отк. 16:18-19.