Едно богоопределено средство за „питане Господа”. Името му може би изразява истината на откровенията Му. Вижда се, че то е било известно на юдеите преди да се спомене в Св. Писание – Из. 29:30. То е било свързано с първосвещеническия нагръдник – Лев. 8:8, който се е носил над ефода – Чис. 27:21; 1Цар. 23:9,11; 2Цар. 2:1. То се споменава още в следните места – Вт. 33:8; И.Н. 7:6,15; 1Цар. 28:6; Езд. 2:63; Неем. 7:65. Някои мислят, че са скъпоценните камъни, споени в Светия нагръдник, които с извънреден блясък са изявявали волята Божия. Сравни Из. 39:8-14; Лев. 8:8. Други твърдят, че Урим и Тумим са думите „Светлина и Истина”, които са написани върху два скъпоценни камъка или една златна плочица. Различни мнения има за този предмет, дори Мойсей никъде не пояснява, така че да премахне неяснотата. В Ерусалим, когато чрез Урим и Тумим щеше да се пита Господа, първосвещеникът, облечен в одеждите си, заставаше пред завесата, която отделяше „Святото място”, от „Светая светих”, и като обръщаше лицето си към ковчега и очистилището, предлагаше предмета, за който желаеше „светлина и истина”. Виж Нагръдник.