I. Думата Вавилон означава смесване, и е името на един град и на една висока кула, който започнал да се изгражда от потомците на Ной, между които Нимрод е един от главните, около 120 години след потопа. Така е наречен защото Бог смесил на това място езиците на онези, които го строяли – Бит. 10:10; 11:9. Тяхната цел в изграждането на града и на кулата е да съсредоточат населението и владението си на това място, и понеже това е било против Божето намерение за изпълването на земята с жители, и показвало едно нечестиво и може би идолопоклонническо предразположение, Бог осуетил плановете им чрез свръх-естественото смесване на езиците им, като им дал различни произношения или различни наречия на първоначалния им език, и по този начин Той ги принудил да се разпръснат по цялото земно кълбо. Виж Д.А. 2:1-11. Кулата е останала недовършена, но основаването на града било започнато и една част от строителите вероятно продължавали да живеят там. След това мястото станало прочут град. Смятало се, че Вавилонската кула е била доправена по-късно в града Вавилон, и наречена кула на Вила. Херодот (древен гръцки историк), посетил тази кула, и я описал като една четириъгълна пирамида, която била широка половин миля в основата си. От нея се издигали 9 стълбове един над друг, като се смалявали постепенно до върха, до който се изкачвало по един криволичещ път около външната му страна. Този стълб се употребявал за астрономически наблюдения, но също бил посветен на поклонението на Вила, храмът, на който притежавал големи съкровища, между които имало много позлатени статуи, едната от които висока 40 крака. Тук били положени свещените златни съдове донесени от Ерусалим – 2Лет. 36:7; Ер. 51:44. За развалините му се смята, че се отнасят до днешният Бирс Нимруд, 6 мили на югозапад от Хиле (днешния Вавилон). Той е направен от дебели кирпичи намазани със смола, а сега е една развалина, разрушена от нападения и от бури, и покрита с частици от тухли, от грънци и пр., слети и остъклени от голямата топлина. Той е 190 крака висок и на върха му се издига един неправилен стълб 90 крака широк и 35 крака висок, съграден с хубави кирпичи, с които цялата могила изглежда е била покрита. Стълбът е разрушен и обезобразен на върхът като покосен от мълния. Има различни предания относно основателите на град Вавилон, за първоначалното основаване, за които споменахме по-горе. Според едно предание Семирамида е основателката му, а според друго – Навуходоносор. Всичките тези мнения могат да се съгласуват, като се предположи, че Семир`амида е поправила древния град, а Навуходоносор след това го разширил и украсил.
Вавилон бил разположен на едно широко и плодоносно поле, което се напоявало от реката Ефрат, която течела през града. Стените му се описват, че са имали 60 мили в диаметър, 300 крака високи и 75 крака широки – Ер. 51:44-58. Имало е един дълбок окоп около стените му. На всяка от четирите му страни е имало по 25 медни порти, от които пътищата се кръстосвали до противоположните порти. На отворените места имало много къщи и градини. Палатът на Навуходоносор бил ограден с една ограда дълга 6 мили в диаметър. Вътре в нея били и “висящите градини” – една изкуствена могила висока 400 крака, подкрепена чрез сводове и въздигната на редове за дървета и цветя. Водата за напояване била изтегляна с машини скрити в могилата – Дан. 4:29-30.
През царуването на Навуходоносор, Вавилон достигнал своя разцвет, величие и великолепие. Той бил прочут с науките си, особено с Астрономията и изкуството в правенето на килими и на различни платове, на аромати, на златни и скъпоценни украшения, и др. Местоположението му било много благоприятно за търговия между Средна Азия, Арабия и Египет.
Той бил търговски град – Ис. 43:14; Ез. 17:4, и в него се натрупало чрез завоевания или чрез търговия богатството на почти всички известни градове. Пророците с право са го нарекли “велик” – Дан. 4:30; “славата на цялата земя” – Ер. 51:41; “славната хвала на халдеите” – Ис.13:19; „господарката на царствата“ – Ис. 47:5; “изтънчена, изнежена и предадена на сластолюбие” – Ис. 47:1,8. Вследствие на богатството и на разкошеството на жителите, развратността и своеволията им, достигнали до големи размери. Там се покланяли на Вил, Нево, Нергал, Меродах, Сокхот-венот и на други идоли с обреди, в които порочността се е считала като религия. Затова не е чудно, че Бог ги е наказал за престъпленията им. И наистина, бедствията пророкувани от пророците против Вавилон съставляват някои от най-величествените части на цялата Библия – Ис. 13:1-22, 14:22, 21:9, 47гл.; Ер. 25,50,51гл. и др.
Градът не останал за дълго време всемирна столица. По времето на царуването на Навуходоносоровия внук Валтасар, той бил обсаден и превзет от Кир. Онова, което гръцките историци пишат за него се съгласува с Библията: че Кир е направил сполучливото си нападение в една нощ когато целия град, разчитал на силата на стените, се предал на пируване и на разврат в едно голямо общо тържество, а царят и благородниците му пирували още по бляскаво на друго пищно угощение. Кир направил един дълбок канал, който бил между река Ефрат и езерото Нитокрис, за да прекара вода от реката в него, и чрез това средство, тя станала толкова плитка, че войниците могли да вървят по дъното на реката и да влязат в града – Дан. 5гл. Това станало през 538г преди Р.Х. От това важността му намаляла защото Кир направил Суса столица на царството си. Градът се повдигнал против Дарий Истаспов, който пак го подчинил, съборил всичките му порти и развалил стените му до 50 лакти височина. Според Страбон, Ксеркс е разрушил кулата на Вил. Под управлението на персите и на наследниците на Александър, Валилон продължил да отслабва, особено след като Селевк Никатор основал Селевкия, и я направил своя столица. Една голяма част от жителите на Вавилон се преместили да живеят там. И във времето на Страбон т. е. под управлението на Август, Вавилон бил опустошен до толкова, че могъл да се нарече широка пустиня. Върху неговото местоположение е имало град до четвърти век, и много евреи са живели в него – 1Пет. 5:13. Но след това време почти престава да се споменава, даже развалините му не са били открити до последните два века, и те са изследвани и описани само в настоящия век. Те се състояли от многочислени грамади състоящи се от кирпичи. За една от тях говорихме по-горе. Друга една на 4 мили на северозапад от Хиле, наречена от туземците Касръ, се смята, че показва мястото на висящите градини. Тези развалини са дълги 2400 крака и 1800 широки. Друга една такава на близо, наречена Мюджелиба има същата големина. Хиляди тухли от тази могила, са били изкопани, които са имали надписи от времето на Навуходоносор, чието име често се среща. Изгледът на днешните развалини е печален. Те се населяват от различни животни и може би в никое място под небето няма по-голяма противоположност между древното великолепие и настоящето опустошение отколкото тука. Ужасяващото пророчество на Исая се изпълнило изцяло, след като изминали повече от сто години – Ис. 13:14.
Името Вавилон е употребено символично в Отк. 14:8; 16,17 и 18гл., за да означи идолопоклонството, суеверието, развратността, разкошеството и гонението на Божиите люде. Някои тълкуват 1Пет. 5:13, по този начин.
II. Имало е още един град Вавилон в Египет, който се намирал близо до Илиопол. Някои смятат, че това е Вавилон, който се споменава в 1Пет. 5:13, но това не е вярно.