Възкресение на мъртвите. Голямата ценност на Новия Завет се състои в това, че той дава пълно откровение на това велико учение, в което най-мъдрите идолопоклонници се съмнявали и присмивали – Д.А. 17:32. В Стария Завет също срещаме, макар и не толкова често това учение, като например в Ис. 26:19, и Дан. 12:2. Когато Спасителя отишъл в Юдея, учението за възкресението на мъртвите се приело като основна догма на религията от целия еврейски народ, освен от садукеите. Те го отхвърляли, като казвали, че след смъртта цялостния човек (душа и тяло), престава да съществува. „Садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух” – Д.А. 23:8. Затова, като се обори това противно на Евангелието предположение, се оборва и основанието, на което се опирали онези, които отричали възкресението на мъртвите, защото ако душата може да надживее тялото, то явно е, че Бог може да и даде друго тяло. Поради това Исус Христос им се противопоставил и на дело ги оборил – Мт. 22:31-32; Мк. 12:26-27.

Навсякъде в Новия Завет възкресението на Христос, се представя като солиден залог за възкресението на всички праведни, които са съединени с него чрез вяра – 1Кор. 15:14-18; 1Сол. 4:14, и то вследствие на съединяването им с Него като тяхна Глава. „Той е възкресението и живота” – Йн. 11:25; те „спят в Исуса”, и „ще се приведат с него в слава” – 1Сол. 4:13-17, 5:10; „животът им е скрит с Христа в Бога” – Кол. 3:3; и защото той живее, те ще живеят също – Йн. 14:19. Св. Писание учи също, че ще има възкресение и на неправедните. Но те ще възкръснат, не за да се прославят с Христос, но за да бъдат съдени и осъдени от Него на вечно наказание – Дан. 12:2; Йн. 5:28-29, сравнени с Мт. 25:31-46 и Д.А. 24:15.

На онези, които обичали да възразяват на Христос против това учение, Той отговорил: „Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила” – Мт. 22:29. Възкресението е едно чудо, и онзи който е всезнаещ и всемогъщ няма да позволи нищо да развали намеренията Му. Той не ни е открил естеството на духовното тяло, нито пък в какво се състои приликата му със земното тяло, но то ще бъде нетленно, съобразно с Христовото славно тяло – Фил. 3:21, и един приличен другар на душата усъвършенствувана според Неговия образ.

Възкресението на Христос, е от много голяма важност в християнството, както исторически, така и доктринално. Като едно дело неоспоримо доказано, възкресението стана венец на всичките свръх-естествени събития свързани с Христос – 1Кор. 15:14-18. Исус Христос няколко пъти предсказва възкресението си, затова неприятелите Му много се стараели да се уверят в неговата смърт, и за по-голяма сигурност пазели гроба му. Но въпреки това, той възкръснал от мъртвите на третия ден, и се явявал на своите последователи през четиридесет дни, и в това убедил даже онези, които най-много се съмнявали, след което се възнесъл на небесата от Маслинената планина. апостолите отдават голямо значение в проповедите си на това толкова важно дело – Д.А. 1:22, 2:24-32, 4:33, 10:40-41. В отношение с християнското учение, възкресението стои като здрава канара, на която можем да се опрем, защото то ни уверява, че Бог е приел очистителната Жертва, че Христос тържествено извърши нужното изкупление, и че Той ще възкреси за безсмъртен живот душите и телата на своите последователи. Той е погребан под бремето на нашите престъпления, но като всемогъщ възкръснал, за да ни оправдае и спаси. Смъртта Му доказа величието на Неговата любов, а възкресението пък показа, че любовта Му изпълни целта си докрай.