Завет (договор)

Когато се сключва Завет между Бога и човека, явно е че договорът не се основава върху взаимни права, както между хората, но че Бог се обещава само от благата си воля – Ис. 59:21; Ер. 31:33,34; Гал. 3:15-18. Първият си завет с евреите, Господ направил, когато избрал Авраам, заедно с потомството му за свой народ. Едно тържествено повторение на този завет, се е извършило на Синай, когато израилтяните приеха от Бога закона. “Новият Завет”, който се потвърди с кръвта на Христос, включва всичките онези, които вярват в Христа, и които са се възродили – Гал. 4:24; Евр. 7:22, 8:6-13, 9:15-23, 12:24. Божиите завети, са се потвърждавали с приношението на жертва, за де се покаже, че без жертвоприношение, човекът не може да приеме спасението си от Бога – Бит. 15:1-18; Из. 24:6-8; Евр. 9:6. От време на време, Господ е установявал особени завети и с някои благочестиви лица, но всеки такъв завет е бил частен. Такъв Завет, Бог сключи с Ной, с Авраам, с Давид – Бит. 9:8,9, 17:4,5; Пс. 89:3,4, и др., когато им дал вяра в бъдещия Месия – Рим. 3:25; Евр. 9:15.

Когато си говорим, ние въобще казваме Стар и Нов Завет, т.е. заветът на Бога с Авраам и с потомците му, и заветът му с вярващите чрез Исус Христос, защото тези общи завети включват всички други. Най-тържествен и най-съвършен, е завета на Бога с хората, сключен чрез Исус Христос, който ще пребъде во веки веков. Божият Син е поръчител на този завет; той е потвърден с неговата кръв; целта и предопределението му, е да се придобие вечен живот за вярващите.

Богословите употребяват фразата: “Завет на дела”, за да означат договора преди грехопадението, чрез който Бог обеща на хората вечен живот, с условието на покорност – Ос. 6:7; Рим 3:27; Гал. 2:19. Те употребяват също израза “завет на благодатта или на спасението”, за да означат Божието определение, чрез което Бог прощава на грешниците, и ги спасява чрез смъртта на Сина.

Завет, в Св. Писание, обикновено означава договор, а не завещание – Мт. 26:28. Обаче двете значения се препокриват в Евр. 9:16,17. Павел говори за Новия Завет, в кръвта на Изкупителя; и нарича закона Стар Завет, а евангелието Нов Завет – 1Кор. 11:25; 2Кор. 3:6,14; Евр. 7:22, 12:24. Виж Библия.