Под името звезди, евреите са разбирали всички съзвездия, подвижни звезди (планети), и небесни светила, без слънцето и луната. За да възвеличи Божията сила и всезнание, Псалмопевецът казва: “Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име” – Пс 147:4. Бог е описан като цар, който прави преглед над войската си, и знае името на всеки войник. Христос се нарича “Утринна звезда”, която е най-светлата звезда и начало на деня – Отк. 22:16. Сравни Чис. 24:17. Извънмерно увеличение или умножение, Св. Писание сравнява с небесните звезди, или с морския пясък – Бит. 15:5, 22:17, 26:4, Из. 32:13. Приказва се, че през време на всеобщо нещастие и бедствие, звездите не давали светлина; че били покрити с тъмнина; че падат от небето и изчезват. Тези преносни и силни образи, се отнасят към народните управители.
Под ясното небе на Юдея и Изток, звездите светят с особен блясък, и изглежда, като че са увиснали всред небесният свод, когато окото прониква на далеч зад тях на хоризонта. Красотата и блясъкът, които човек съглежда в звездите; значителните преимущества, които извлича от тях; странният ред, който владее в техните движения; влиянието им, което се отдава на възвръщането им, върху произхода и съхранението на животни, плодове, растения и минерали, са накарали почти всички езически народи, да им приписват живот, знание и сила, да ги обожават и да им се покланят. Израилтяните са предупредени за този грях. “Не учете пътят на езичниците”, говори Господ, “и от небесните знамения не се плашете; защото езичниците се плашат от тях” – Ер. 10:2. Виж Кумир.
Звездата на Изток. Интересно е, че когато Спасителя се яви на земята, не бяха единствено евреите, които очакваха Месия; и много езически страни хранеха подобни надежди: едно поради разпространението на Еврейските пророчества; второ от нуждата за Спасител; и отчасти поради прями божествени внушения. Източните мъдреци (влъхви), не само бяха уведомени за предстоящото рождение на Избавителя Христос в Юдея, но и чудесно се ръководеха, право за Витлеем от една метеорична звезда – Мт. 2:9. Причудливата теория, на прочутия астроном Кеплер, че съвпадението на планетите Юпитер и Сатурн, което се случило в шестата година преди Християнската ера, може да е съставлявало “звездата на изток”, не съвпада с думите на боговдъхновения разказ.