Науката, която учи за небесните тела. Тази наука, много се е почитала в Азия, в древните времена. Халдеите, са се отличавали в нея. За евреите, не изглежда да са я познавали много, въпреки че и климата им, и начина им на живот, са били благоприятни за изследването на небесата. Понеже Божието откровение, ги е учило за Създателя и Управителя на всичките светове – Бит. 1гл., то те са имали по-високи понятия за небесните тела от другите народи – Пс. 19; Ис. 40:26; Ам. 5:8. Библията няма за цел да учи науката Астрономия, но тя говори за слънцето, месецът, и за звездите на един език, разбираем за хората във всичките времена. Следващите небесни тела, се споменуват особено в Писанието: Венера, (деница, зорница, утринна звезда) – Ис. 14:12; Отк. 2:28; Орион и Плиадите – Йов 9:9, 38:31; Ам. 5:8; Мечката – Йов 9:9, 38:32; Дракон, “бягащия змей” – Йов 26:13, и Диоскури (близнаците) – Д.А. 28:11. Планетите Юпитер и Венера, са били обожавани под различни имена, като Ваал и Астарта, Гад и Мени – Ис. 65:11. Маркурий, се нарича Нево, в Ис. 46:1, Сатурн – Хиун, в Ам. 5:26, и Марс – Нергал, в 4Цар. 17:30. Виж Кумир и Звезда.