• Търсене

  • Избери Превод


Евреи 12

Следователно, след като сме обградени от толкова голям облак (публика) свидетели (мъченици), нека съблечем и захвърлим настрана всичко, което ни пречи (ненужните тежести) и (т.е.) греха, който толкова лесно ни оплита (като паяжина, като увивно растение), и нека тичаме (се впуснем) с издръжливост (търпение, упоритост) в състезанието (борбата), което ни предстои, като концентрираме нашия поглед върху Исус, Който е основал и усъвършенства нашата вяра (прави я съвършена, довежда я до зрялост). Той, заради радостта, която Му е предстояла (да възстанови взаимоотношението Си с хората), е изтърпял смъртта на кръста, като е презрял (пренебрегнал) срама (от позорната смърт), а сега седи отдясно на Божия престол. Само помислете за Него, Който е изтърпял такива обиди от страна на грешниците (сравнете го с вашите страдания), и не се отпускайте (падайте духом) и предавайте (отказвайте). Все още не сте се противопоставили (борили) до кръв (до смърт) на греха.

Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към нас като към синове (деца): „Сине Мой, не гледай пренебрежително (лекомислено) на наказанието (възпитанието) от Господа, нито се обезсърчавай (отчайвай, отказвай), когато Той те изобличава (мъмри, поправя), защото Господ наказва (поправя, мъмри) всекиго, когото обича, и бие (наказва) всеки син (дъщеря), когото приема.“ Търпеливо понасяйте възпитанието (наказанието), защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове (дъщери). Има ли син (дъщеря), когото баща му да не възпитава (наказва)? А ако не ви възпитават (наказват) както другите, това означава, че сте извънбрачни (незаконни), а не истински (законни) синове и дъщери. Ние всички сме имали земни бащи, които са ни наказвали (възпитавали), и ние сме ги уважавали (заради това, че са ни обучавали). Колко повече трябва да се покоряваме на Бащата на духовете [на бащите] и така да живеем? 10 Понеже (нашите земни бащи) са ни наказвали само за кратко, и то така, както им се е струвало правилно, а Той (Бог) ни наказва за наше добро, за да можем да станем участници в Неговата святост (да бъдем отделени (различни) като Него). 11 Наказанието никога не носи радост, а скръб (болка), докато се изпълнява, но след това дава изобилен плод на мир (духовно благоденствие) на тези, които са били обучени от него да живеят в праведност (угодни на Бога). 12 Затова изправете (укрепете) отслабналите (отпуснатите) си ръце и колене 13 и направете прави (гладки, безопасни, без спънки) пътеки за краката си, така че куците (слабите) крака да не се изкълчат (допълнително), а да оздравеят.

14 Старайте се да живеете в мир (разбирателство) с всички хора и преследвайте онова освещение (святост, отделеност, посветеност на Господа), без което никой (никога) няма да види Господа. 15 Внимавайте някой да не отстъпи от Божията благодат (незаслужено благоволение и духовно благословение), да не поникне някой горчив корен (сексуален грях), който да ви причини мъки и да зарази (омърси, оскверни) много хора – 16 никой да не бъде развратник (блудник, прелюбодеец) или нечестивец (безбожник, глупак) като Исав, който продаде първородство си за едно ядене, 17 защото, както знаете, по-късно той е поискал да получи благословението на баща си, но е бил отхвърлен и по никакъв начин не е могъл да промени стореното въпреки сълзите и молбите.

18 Вие обаче не сте дошли (както израиляните при Синай) при осезаемия и изгарящ огън, нито при тъмнината, мрака или бурята, 19 нито при гърма на тръбата и гласа, накарал тези, които са го чули, да се молят да не го чуват никога повече, 20  защото не са могли да понесат това, което им е заповядано: „Дори ако животно се докосне до планината, да бъде убито с камъни.“ 21 И наистина гледката е била толкова ужасяваща, че Моисей казва: „Треперя от ужас.“ 22 Вие обаче сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог – небесния Йерусалим, и при безбройни множества (десетки хиляди) ангели в тържествено събрание, 23 и при църквата (събранието) на първородните, чиито имена са записани на небесата, и при Бога, Който е Съдия на всички, и при духовете на праведните (изкупените), които са направени съвършени, 24 и при Исус, Посредника на един нов завет, и при поръсената кръв (на Исус), която говори за по-добри неща (прошка) от кръвта на Авел (която говори за възмездие).

25 Затова внимавайте да не пренебрегнете (отхвърлите) Говорещия, защото след като не са могли да избегнат наказанието тези, които са отказали да се вслушат в гласа на този, който ги е предупреждавал на земята, колко по-малко ще можем да се избавим ние, ако отхвърлим (се отвърнем, обърнем гръб на) Този, Който ни предупреждава от небето? 26 Тогава (при Синайската планина) гласът Му е разтърсил земята, но сега Той ни е дал обещание: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небесата.“ 27 А думите: „Още веднъж“ показват, че всичко, което може да се поклати, ще изчезне като сътворено, за да остане непоклатимото (вечното). 28 Затова нека ние, като получаваме непоклатимо (вечно) царство, се изпълним с благодарност, с която да служим на Бога по начин, който Му е угоден, със страхопочитание и благоговение, 29 защото нашият Бог е всепоглъщащ огън.


Нов Завет, разширен превод (РП)

© Фондация „Съживление“ 2019


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *