1 Царе 3

Призоваване на Самуил за пророк

¹ А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на Господа пред Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.

² В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда)

³ и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал,

⁴ Господ повика Самуил. А той отговори: Ето ме.

⁵ И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна.

⁶ А Господ извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни.

⁷ Самуил не познаваше още Господа и слово от Господа не му се беше откривало.

⁸ И Господ повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че Господ е повикал детето.

⁹ Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна.

¹⁰ И Господ дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша.

¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите.

¹² В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша.

¹³ Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря.

¹⁴ Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.

¹⁵ А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий.

¹⁶ Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме.

¹⁷ Илий попита: Какво слово ти говори Господ? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

¹⁸ Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е Господ; нека стори каквото Му е угодно.

¹⁹ А Самуил растеше и Господ беше с него, и Господ не остави неизпълнена нито една от неговите думи.

²⁰ И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден^[1] за Господен пророк.

²¹ И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха^[2] по целия Израил.