Йезекиил 2
Призоваването на Йезекиил за пророк
1 Той ми каза: Сине човешки, изправи се на краката си и ще ти говоря.
2 И като ми говорѝ, Духът влезе в мен и ме постави на краката ми; и чух онзи, който ми говореше.
3 Той ми каза: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовен народ, който въстана против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до този днешен ден.
4 Тези деца, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им кажеш: Така казва Господ Йехова.
5 И, послушали или непослушали (защото е бунтовен дом), те пак ще познаят, че е имало пророк сред тях.
6 А ти, сине човешки, да не се плашиш от тях и от думите им да не се убоиш, ако и да има тръни и бодили около теб и да живееш между скорпиони; да не се убоиш от думите им, нито да се ужасяваш от погледите им, макар че са бунтовен дом.
7 И да им говориш думите Ми – или послушали, или непослушали; защото са твърде бунтовни.
8 Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като този бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9 А като погледнах, видях ръка, протегната към мен, а в нея – свитък книга.
10 И Той го разви пред мене. Писаното беше отвътре и отвън, в което бяха записани плачове, ридания и тъга.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.