• Търсене

  • Избери Превод


Йеремия 2

Вероотстъпничеството на Израил

1 Словото Господне дойде към мен и каза:

Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря:
Така казва Господ: Помня за тебе
милеенето ти, когато беше млада,
любовта ти, когато беше невяста,
как Ме следваше в пустинята,
в незасята земя.
Израил беше свят на Господа,
първият от рожбите Му,
всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни;
зло ги постигаше, казва Господ.
Чуйте словото Господне, доме Яковов
и всички родове на Израилевия дом:
Така казва Господ:
Каква неправда намериха в Мене бащите ви,
че се отдалечиха от Мен
и ходиха след суетата, и станаха суетни?
Нито казаха: Къде е Господ,
Който ни изведе от Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
през страна пуста и пълна с пропасти,
през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина,
през страна, по която не минаваше човек
и където човек не живееше?
И ви въведох в плодородна страна,
за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ;
но като влязохте, осквернихте земята Ми
и направихте мерзост наследството Ми.
Свещениците не казаха: Къде е Господ?
Законниците не Ме познаха;
също и управниците станаха престъпници против Мен
и пророците пророкуваха чрез Ваал
и ходиха след безполезните идоли.
Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ,
и с внуците ви ще се съдя.
10 Защото посетете Китимските острови и вижте,
пратете в Кидар и разгледайте внимателно,
и вижте, ставало ли е такова нещо –
11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове?
Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза.
12 Ужасете се, небеса, поради това,
настръхнете, смутете се премного, казва Господ,
13 защото две злини стори Моят народ:
изоставиха Мен, извора на живите води,
и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми,
които не могат да държат вода.
14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е?
Тогава защо стана пленник?
15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха,
и запустиха земята му;
градовете му са изгорени и обезлюдени,
16 още и жителите[1] на Мемфис и Тафнес
строшиха темето на главата ти.
17 Не докара ли ти това сам на себе си,
като си изоставил Господа, своя Бог,
когато те водеше в пътя?
18 И сега, защо ти е пътят за Египет?
Да пиеш водата на Нил[2] ли?
Или защо ти е пътят за Асирия?
Да пиеш водата на Ефрат[3] ли?
19 Твоето нечестие ще те накаже
и твоите отстъпления ще те изобличат.
И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо,
че си изоставил Господа, своя Бог,
и че нямаш страх от Мене,
казва Господ, Йехова на Силите.
20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти
и съм разкъсал връзките ти;
и ти каза: Няма вече да бъда престъпница;
а независимо от това – на всеки висок хълм
и под всяко зелено дърво
си лягала като блудница.
21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана,
семе съвсем чисто;
тогава ти как си се променила в изродени пръчки
на чужда за Мене лоза?
22 Затова, макар и да се измиеш с луга
и да употребиш много сапун,
пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене,
казва Господ Йехова.
23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила,
не съм ходила след ваалимите?
Виж пътя си в долината,
познай какво си сторила,
подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата,
24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята,
която в страстта на душата си смърка въздуха;
в устрема ѝ кой може да я отвърне?
Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея –
в месеца ѝ ще я намерят.
25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса,
и гърлото си – за да не съхне от жажда.
Но ти си казала: Напразно! Не;
защото залюбих чужденци
и след тях ще ида.
26 Както се посрамва крадец, когато е открит,
така ще се посрами Израилевият дом –
те, царете им, първенците им,
свещениците им и пророците им,
27 които казват на дървото: Ти си мой отец,
и на камъка: Ти си ме родил;
защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си;
но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.
28 Но къде са твоите богове, които си си направил?
Нека те станат, ако могат да те избавят
по време на бедствието ти;
защото колкото са градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Защо бихте искали да се препирате с Мене?
Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.
30 Напразно поразих децата ви;
те не приеха да се поправят;
собственият ви меч погуби пророците ви
като лъв – изтребител.
31 О, хора на този род, вижте словото на Господа, Който казва:
Бил ли съм Аз пустиня за Израил
или земя на мрачна тъмнина?
Защо тогава народът Ми казва:
Ние сме скъсали връзките си,
не искаме да дойдем вече при Тебе?
32 Може ли момата да забрави накита си
или невястата – украшенията си?
А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни.
33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов!
Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 Също и по полите ти бе намерена кръвта
на души – невинни сиромаси;
не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли.
35 А при все това ти казваш: Невинна съм,
затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен.
Ето, Аз ще се съдя с тебе
затова, че казваш: Не съм съгрешила.
36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет,
както се посрами от Асирия.
37 Ще излезеш и оттам
с ръцете си на главата си;
защото Господ отхвърли онези, на които уповаваш,
и ти няма да успееш с тях.

Бележки:

  1. 2:16 От евр. синовете.
  2. 2:18 Евр. Сиор. Вж. Ис. Нав. 13:3.
  3. 2:18 От евр. реката.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *