Йеремия 7
1 Словото, което дойде към Йеремия от Господа:
2 Застани в портата на дома Господен
и възгласи там това слово, като кажеш:
Слушайте словото Господне, всички юдеи,
които влизате през тези порти, за да се преклоните предГоспода.
3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си
и Аз ще ви утвърдя на това място.
4 Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате:
Храмът Господен, храмът Господен,
храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си,
ако съдите съвършено право между човека и ближния му,
6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата
и не проливате невинна кръв на това място,
нито следвате чужди богове за ваша вреда,
7 тогава ще ви направя да живеете на това място,
в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.
8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи,
от които няма да се ползвате.
9 Като крадете, убивате, прелюбодействате
и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал,
и следвате други богове, които не сте познавали,
10 идвате ли после да стоите пред Мене в този дом,
който се нарича с Моето име,
и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости?
11 Този дом, който се нарича с Моето име,
вертеп за разбойници ли стана във вашите очи?
Ето, Аз сам видях това, казва Господ.
12 Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило,
където в началото настаних името Си,
и вижте какво му сторих
поради злодеянието на народа Си Израил.
13 И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ,
и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих,
а вие не послушахте,
и ви виках, но не отговорихте;
14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
на който вие уповавате,
и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви,
както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си,
както отхвърлих всичките ви братя,
цялото Ефремово потомство.
16 Затова ти недей се моли за този народ
и не възнасяй вик или молба за тях,
нито ходатайствай пред Мене;
защото няма да те послушам.
17 Не виждаш ли какво вършат те в Юдейските градове
и по йерусалимските улици? –
18 Децата събират дърва и бащите кладат огъня,
а жените месят тестото,
за да направят пити на небесната царица
и да направят възлияния на други богове,
за да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. –
Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица?
20 Затова така казва Господ Йехова:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място,
върху човек и животно,
върху полските дървета и земния плод;
и ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог:
Прибавете всеизгарянията си към жертвите си
и яжте месото и от тях.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди
за всеизгаряния и жертви
в деня, когато ги изведох от Египетската земя;
23 а това им заповядах:
Слушайте гласа Ми
и Аз ще ви бъда Бог,
и вие ще Ми бъдете народ!
И ходете по всички пътища, които ви заповядвам,
за да благоденствате.
24 Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си,
а ходиха според намеренията и упоритостта
на своето нечестиво сърце
и отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато бащите ви излязоха от Египетската земя, до днес
пращах всичките Си слуги, пророците, при вас,
като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
а закоравиха врата си;
постъпиха по-зле от бащите си.
27 Затова говорѝ им всички тези думи,
но те няма да те послушат;
също извикай към тях,
но те няма да ти отговорят.
28 Тогава им кажи:
Този е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог,
нито приема наставления;
честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си, дъще йерусалимска, и я хвърли,
и плачи със силен глас по голите височини;
защото Господ отхвърли и изостави поколението,
на което се разгневи.
30 Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казваГоспод;
поставиха мерзостите си в дома,
който се нарича с Моето име, и го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет,
който е в долината на Еномовия син,
за да горят синовете и дъщерите си в огън –
нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум[1].
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ,
когато няма да се нарича вече Тофет,
нито долина на Еномовия син,
а долина на клането;
защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане мястодругаде;
33 и труповете на този народ ще бъдат
храна за небесните птици и земните зверове
и няма да има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдейските градове
и по йерусалимските улици
гласът на радостта и веселието,
гласът на младоженеца и невястата;
защото земята ще запустее.
Бележки:
- 7:31 От евр. сърце.
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.