Псалми 10

⁽²¹⁾  Защо, Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?
² Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
³ Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
⁴ Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.
⁵ Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира^[1] всичките си противници.
⁶ Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.
⁷ Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.
⁸ Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.
⁹ Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
¹⁰ Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му^[2].
¹¹ Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
¹² Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.
¹³ Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
¹⁴ Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.
¹⁵ Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
¹⁶ Господ е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.
¹⁷ Господи, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,
¹⁸ за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.