Псалми 62

Душата ми тихо уповава само на Бога,
от Когото е избавлението ми.
² Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма много да се поклатя.
³ Докога всички вие ще нападате човека,
за да го съборите^[2] като наведена стена и разклатен плет?
⁴ Съветват се само да го тласкат от висотата му;
обичат лъжата;
с устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села.)
⁵ Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога,
защото от Него очаквам помощ.
⁶ Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма да се поклатя.
⁷ У Бога е избавлението ми и славата ми;
моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
⁸ Уповавай на Него, народе, по всяко време,
изливайте сърцата си пред Него;
Бог е прибежище за нас. (Села.)
⁹ Наистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените – лъжа;
сложени на везни, те се издигат нагоре;
те всички са по-леки от суетата.
¹⁰ Не уповавайте на насилие
и не се надявайте суетно на грабителство;
ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си.
¹¹ Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух –
че силата принадлежи на Бога
¹² и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта;
защото Ти даваш на всеки според делото му.