Псалми 77
Утеха във време на беда
1 За първия певец, по Едутун[1], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Бележки:
Библия, ревизирано издание (BPB)
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.