Псалми 90

Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,
² преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.
³ Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.
⁴ Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.
⁵ Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;
⁶ сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.
⁷ Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.
⁸ Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.
⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.
¹⁰ Дните на живота ни са естествено^[2] седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.
¹¹ Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
¹² Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.
¹³ Върни се, Господи; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
¹⁴ Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.
¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.
¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава – върху децата им.
¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог,да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.