Матей 21

 

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2  като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле[1] с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3  А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4  А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:

5  „Кажете на дъщерята на Сион: ‘Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле’.“

6  Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус. 7  Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8  А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. 9  Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“

10  Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“ 11  А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

Изгонване на търговците от храма

12  Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. 13  И им каза: „Писано е: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп’.“ 14  И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15  Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16  и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: ‘От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала’?“ 17  И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.

Безплодната смокиня

А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. 19  И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.

20  Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21  А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: ‘Вдигни се и се хвърли в морето!’ – ще стане. 22  И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“

За властта на Иисус Христос

23  Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ 24  Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това. 25  Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘От небето’, ще ни каже – ‘а защо не му повярвахте’? 26  Ако пък речем – ‘От хората’, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“ 27  Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за двамата синове

28  „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: ‘Синко, иди днес да работиш на лозето.’ 29  А той рече: ‘Не искам.’ Но после се разкая и отиде. 30  И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: ‘Добре, господарю.’ Но не отиде. Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“

Притча за злите лозари

33  „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34  А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35  Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36  Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37  Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 38  Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ 39  Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40  И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41  Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“

42  Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[2], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ 43  Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44  И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

45  Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46  И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

Бележки:

21:2 В 2:2,5,7 става дума под формата на паралелизъм за едно животно – малкото на ослица (ср. Йн. 12:14).
21:42 Камък, който свързва стените и е важна част от основата на издигнатата сграда.


Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

© Българско библейско дружество 2013

Аудио запис на Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

© Българско библейско дружество 2013